Разхождах се по улицата бавно,
загледана във скъпите витрини,
отражение премина плавно,
видях дете да носи мандарини.
От другата срана на тротоара
стоеше бедно, дрипаво сираче,
в очите му съзрях - да, тогава,
сълза готова да изплаче.
За него нямаше ръка любяща,
която да го милва и обича,
за него нямаше уста искряща,
която само ласки да изрича. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация