SDimitrova (Станислава Димитрова)
8 0
10.10.2008 г., 14:54 ч.

Oбич по човешки 

  Поезия » Любовна
757 0 20
Не ще останеш спомен -
примири се!
Аз мога да съм силна и за двама.
Не се страхувам - казвам, че съм "всичко"
когато ти си нещо като "няма".



Не те ревнувам тайно -
съжалявам!
След толкова жени не се научи.
Увяхва бавно цветето на здрача,
когато няма кой да го получи.



Не те упреквам -
даже ти се смея.
Прости ми, но си смешен - "с извинение".
Не си купувай меч, ще се порежеш
(да бъдеш рицар иска се умение).



Не те обичам вече -
осъзнай се!
Приличам ли на равната любов?
Онази, дето идва по поръчка,
и тръгва си без огън и без зов.



Не те мечтая нощем -
припозна се!
Навярно бъркаш ме с момичето отсреща.
Отдавна тръгнах си - забравих те - признай си,
че беше просто мъж, в когото се оглеждах.



Не ще останеш спомен -
тук разбра ли?
Ще помня вечно твойте леки грешки.
Защото някой ден със тях ще те намеря
във друг човек, обичащ по човешки.

© Станислава Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??