Обич завинаги

16.02.2016 г., 21:03 ч.

Поезия » Гражданска

389 0 1

Бавно пада снега,

а всяка снежинка

е като сълза на сираче,

което никого си няма

и горестно плаче.

Мъчно му е много,

че никой не чува

как дом си няма

и редовно гладува.

Напразно вика

татко и мама.

Тях на този свят

вече ги няма.

Моля ви всички!

Добро сторете.

Не само за празник,

а за цял живот,

с дом и с обич

дете дарете.

Човешката обич

е сила голяма,

каквато даже

в приказките няма.

Трябва просто

да я позовеш

и едно дете нещастно

за ръка да поведеш.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.