Обичах да ти казвам
Обичах да ти казвам, че не мога
да те обичам по-безумно от това.
Дори и онемяла от тревога,
все още те обичам и сега.
Тревожни са любимите ми южни нощи.
Сълзите ми превърнаха се в лунен прах.
Любовни мисли ме спохождат още,
щом сетя се за тебе нощем аз.
Изгубих те, но знам - ще те намеря...
Ще те прегърна с двете си ръце.
Пред нас ще се отворят Райски двери
и ще се слее твоето със моето сърце...
Обичах да ти казвам, че съм твоя...
© Димена Всички права запазени