Аз спомням си тревата дъхава
Полепваща по мен, по теб, по нас.
И кожата целувана, настръхнала,
отдадена, тръпчива в свойта страст...
Аз спомням си,
когато вечерта остана вечер
и ти не я превърна в нощ, а просто стана
и сън не ме погали цяла вечност...
И тръгнах с изгрева да те събудя,
и тичах диво през полята боса
и с мокрите си стъпки приближавах,
за да мога сутрешно да те целуна... ...