Обичах те във слепия ти устрем,
от моето сърце опиянен,
когато във напуканите устни
вля вярата ми в утрешният ден!
Обичах те във нощната забрава
на слънчевия пир на есента,
когато без да искаш, изостави
мен и любовта.
Обичах те дори когато
разкъса нишките на мрака
със помощта на светлината,
а после пред света заплака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация