Обичай ме, когато пролетта
разлисти белите цветчета,
когато в майска тишина
ухаят вишневи дървета.
Обичай ме, когато младостта
запее с медени гласчета,
където в буйната трева
прелита с босите крачета.
Обичай ме, когато старостта
открехне черните пердета,
когато пада вечерта
понесла скръбната несрета.
Обичай ме, когато вечността
прегърне лобните полета,
където в сънна тишина
пристъпва тиха любовта.
© Хари Спасов Всички права запазени