Ела при мен и нежно прегърни ме,
не чакай да те моля за това.
Не виждаш ли,че искам те... вземи ме,
люби ме под изящната луна.
Обичай ме с душата и сърцето,
целувай, до последно се раздай.
Извивките ми следвай със ръцете
възбуждащо довеждай ме до край.
В очите ти от страст ще се излея,
ще бъда като светъл звезден дъжд
От толкова любов ще онемея,
а тя в живота случва се веднъж
И бавно във сърцето ти ще вляза,
ще скрия в него трепетния зов.
Пътечка от душата си ще правя,
към извора на нашата любов!
© Кремена Стоева Всички права запазени