Обичай ме, тъй както се обича
снежинка, разтопена от лъчи,
и както есенният дъжд съблича
листенцата на плачещи върби;
тъй както пролетният вятър с трепет
във шепите си гали цъфнал цвят,
а изгревите летни на небето
събуждат се от птичите ята.
Обичай ме по-лудо и от вино,
от поривите сбъднати пиян...
Един и същ през всичките години,
от моите сезони си огрян.
© Вилдан Сефер Всички права запазени