6.10.2018 г., 9:16 ч.

Обичай ме докато ми е страшно!.. 

  Поезия » Любовна
582 14 8

За първи път наистина изпитвам страх. 

Защото точно теб не искам да те губя! 

Не мога, ей така да се успокоя 

и кротичко да чакам чудото...

Не исках да се влюбвам. Не сега. 

Да, знам! То дойде ли, не пита. 

Когато най не вярваш в любовта, 

тя с гръм и трясък те връхлита! 

И ставаш лек, добър и пеперуден.

От птица по-летежен в небесата. 

Светът е друг и толкова по-хубав! 

И ти си този свят в душата ми! 

Ужасно ми е. Адски ме е страх! 

От бурята във мен, която чувствам. 

Ти знаеш как живял съм в мрак, 

сърцето - също колко ми е счупено...

Зато̀пли ме и мене пролетта, 

а сякаш е студено и настръхвам. 

Познай защо!? От мисълта, 

че вярвам как щастливо ще се сбъднем...

И именно, това ми е страха. 

Съдбата цял живот ме вкарва в трета - глуха, 

където има толкоз много самота, 

понякога нестихваща. До лудост...

Сега разбираш ли защо съм тъй уплашен? 

Не искам да живея в тишини! 

Обичай ме, докато ми е страшно, 

и после пак! 

В безкрайност. 

Аз и Ти...

 

Danny Diester 

01.05.2018

Toronto, Ontario, Ca.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепен стих, изкусно предал бурите в душата ти...Поздрав!
  • Хареса ми...
  • Този страх не убива, защото се храни с любов...
    Хубаво си го казал, Дани!
  • Рядко признаваме, но това е може би най-големият ни страх, Дани - да не загубим точно този, който не искаме да губим. Поздравявам те за поредния великолепен стих!
  • Страх лозе пази. Този страх е познат на всяко човешко същество. Успешна поетическа проекция на едно много човешко преживяване. Харесах.
  • И ставаш лек, добър и пеперуден.

    Хубаво.
  • Писал си го на моя рожден ден, но не само затова ми е близко, много е чувствено и истинско, Дани! Поздравления!
  • Толкова хубаво пишеш, Дани!
Предложения
: ??:??