Обичай ме със моето сърце.
Със мойта ненаситност ме поискай.
Във огъня пъхни за мен ръце.
През болката с усмивка ме притискай.
Листото съм. Последното. Във теб.
С шамари ветровете ме откъртват.
Слана и дъжд сковават ме във лед.
На косъм се въртя... Не ме откъсват.
На екс изпий ме. Все ми е едно
дали след днеска утре ще ни има.
До смърт душепреливане е то...
По дяволите всичко да отива.
Обичай ме със моето сърце...
Лъжи, кради, пълзи по- низш от червей...
Литни, след туй падни- прибрал криле...
Но в сянка от любов не ме погребвай.
© Гергана Иванова Всички права запазени