Присъстваш неизменно в моя ден,
с тревогите и болките ти дишам...
От близостта ти светло вдъхновен,
най-нежния си стих за тебе пиша...
Но тръгнеш ли си някога, тъга
със пипалата си ще ме удуши...
Обичай ме, обичай ме сега,
сърцето ми за теб как бие, слушай!...
Ще ме обгърне после самота...
Животът ще загуби цвят и смисъл...
Ще носят само болка любовта
и думите, които съм ти писал!...