Не съм аз храм молитвен в който,
ще влезеш със сключени смирено ръце.
Не съм аз шлагер лесен който,
ще запееш бързо, ала без сърце.
Не съм и вода ненапита, с която
жажда дълга, сладко, сладко ще утолиш.
Не съм утеха милостива която,
само, само с поглед бегъл ще дариш.
Не съм спокойствие желано,
с което вечер кротко, кротко ще заспиш...
Но...
Когато се влюбя, съм росна трева лековита,
в която зората изгрява покорно във плен.
Когато обичам, всяка фибра вибрира
и пулсира възторжено вътре във мен.
Когато съм с тебе, политвам и те отвличам
във любовно-омайни, вълшебни гори.
Когато те искам, времето спирам
и рисувам пъстроцветни искрящи дъги.
Когато съм твоя, съм изгряващо слънце,
пленяващо дивна, като сбъдната съкровена мечта.
Ако ти ме обичаш, обичаш, обичаш-
вземи ме, вземи ме, вземи ме - тук, тук и сега!
2. 11. 2015 г.
© Таня Иванова Всички права запазени
Радвам се, че ви харесва, момичета!
Благодаря!