Обичайте, какво друго ни остава,
след като сами отваряме сутрин очи.
Обичайте, не бива да тънем в забрава
и да тъмнеят нашите души.
Обичайте, какво по-хубаво има
от зелена пролет и слънце над нас.
Обичайте, какво повече човек да иска
от моминска песен, слушайки в захлас.
Обичайте, нима е трудно
в тези времена любов да се намери?
Не, не е никак безумно
да я търсим, копнеем в нощните постели.
Обичайте,ако сега сте с някой,
чиито очи не забравяте за миг.
Обичайте го и той ще ви обича,
ако му прочетете този стих.
© Стефания Николова Всички права запазени