Обичам мириса на дъхава трева.Ще седна на моравата зелена.Ще глътна аромата на дъжда.Моравата най-чиста е тогава.Обичам песента на чучулигата.Ще се заслушам с унес и тъга.Дали ще ми разкаже за дечицата.Израстнали самички без баща.Обичам аз да гледам пеперудите.Как неуморно пърхат със крила.Поспират се и после пак отновоотлитат, за да търсят свобода.Обичам, вечер, на мораватада седна аз край бистрата река,да се заслушам във щурчетата и жабките да квакат - ква, ква, ква...Обичам в тъмното да се загледам,във ясното небе с безброй звезди.Да си поплача малко за Луната,а може би наблизо си и ти.Ще плача за Луната и за тебе.За малките дечица, без баща.За любовта, която си отиде.Ще си поплача просто ей така.А после бавно ще въздъхна.Ще се усмихна на звездите и на теб.Спокойно ще нагазя детелинатаи ще се върна у дома сама!