Обичам, когато навън падне мрака.
Обичам, когато от ужас крещиш.
Обичам, когато смъртта със дни се протака.
Обичам, когато от болка пищиш.
Мразя, когато всичко е красиво.
Мразя, когато се смееш на глас.
Мразя, когато се радваш щастливо.
Мразя, когато се влюбваш за час.
Обичам да гледам как пламъка гасне.
Обичам да гледам плачът ти потаен.
Обичам да виждам гнева как расне.
Обичам да виждам ужаса безкраен.
Мразя да гледам красивите цветя.
Мразя да гледам облаците бели.
Мразя да виждам в теб радостта.
Мразя даже и подвизите смели.
Обичам, когато навсякъде е студено.
Обичам, когато оставаш пак сам.
Обичам, когато съзнанието е замъглено.
Обичам да те измъчвам без капчица свян.
Мразя да искам радост за всеки.
Мразя пред Бога от страх да се вричам.
Мразя да правя мъките по-леки.
Мразя се, когато те обичам.