Обичам да паля свещица

в светилник неползван до днес,

да виждам и пълна паница,

изпълнена даже с овес.

Неползвани думи да зная

или да откривам сега,

да виждам и в сенките рая 

и в радост да виждам тъга.

Обичам да бродя далече,

дори мен бродяга зоват,

щом всеки днес скитник е вече,

макар да е скитник без път.

Да ходя през друми зелени

с години човек невървял,

изпълнен с цветя повалени,

где дънери гнили стоят.

Обичам да виждам звездите,

под тях без слова да стоя, 

да виждам как падат и в дните,

и в нощи как мрака ломят.

И нощем в оголени клони

обичам да виждам снега,

в когото се вятърът гони,

с когото студее нощта.

Обичам отронени звуци

от ромон на горски поток,

като многохилядни внуци

на капчица всеки отрок.

И в жлеб даже леден да лее,

и локва да пълни дори,

кристално тя все ще запее

макар и да пее в сълзи.

И топлия пламък обичам

на мойта запалена свещ,

дори да тежи като камък

загаснал фитилът горещ.

Дори и ледът да стопи се,

вода не ще сгрее ме днес

и огънят да угаси се,

не би оцелял пламнал лес.

Обичам да гоня вихрушки

но по-силно гонят ме те,

нима по върха са върхушки

щом падат под вихъра все?

Далеч върховете от мен са,

далече стоя си под тях,

обичам да гледам пред мен си

дори под лавина да спя.

Обичам да...