Не пиша нищо ново, знам.
Редовните слова познати.
И в любовта, до болка прям,
използвам същите похвати.
Не е в мен нова любовта.
Как в думи нови да обличам
и чувствата, и радостта?
Ти знаеш откога обичам.
Обичам те...
Със твърдост на скала.
Със порив буен на река.
Със необятност на небе...
И като тях и любовта
не се променя. Все така...
До смърт е в моето сърце.
© Стефка Крушарова Всички права запазени