Обичам да говориш за моето момче...
знам, защото е мое - то те влече...
Не знам дали го правиш с някаква умисъл...
Просто от действията ти и думите ти няма смисъл.
Обичам да говориш за неговата външност,
показваш своята слаба и грозна същност.
Обичам да споменаваш името му пред мен,
показва духа ти самотен, очевидно сломен.
Обичам да говориш за моето момче,
защото той за мен реалност е бил, за теб винаги мечта...
Обичам да гледаш с надежда как ще се разочаровам...
и яда ти, след като видиш как не се трогвам... ...