Обичам мълчанието помежду ни,
като вятър онемял сред тъжните звезди.
Обичам сънищата, във които,
погалвайки душата ми, шептиш.
Обичам и далечното пространство,
прегърнало мечтите ми за Теб.
Обичам тази невъзможност,
да се докоснем във изгряващия ден.
Обичам стъпките ти водопадни,
когато целият се вливаш в мен.
Обичам думите за любовта ти,
прочетени на празен пергамент.
Обичам ударите на сърцето Ни горящо
във паралелните ни чужди светове.
Обичам и часовниците спящи,
когато времето Ни спира вътре в Теб.
Обичам Да Обичам мисълта за Теб!
~~
© Елица Георгиева Всички права запазени
Много благодаря на всички за коментарите!
Радвам се, че думите са Ви докоснали.....
Бъдете здрави и не спирайте да Обичате!