Обичам как ухае тишината
Обичам как ухае тишината,
когато се разстила по косите ми,
прикривайки ревниво голотата
на устните ми, тръпнещи от ситост.
Завита кадифено във целувки,
очаквам в мен незримо да узрее
най-синьото, което пробудувах,
обичайки за цяла Вечност време.
Но времето в усмивката се бави,
приспано карамелено от нежност.
Единствено небето просветлява, ...