Обичам те! Наистина го чувствам...
както звездите свойте небеса
и както совите среднощната тъма,
както художник своето изкуство...
Както мравките зелената трева,
както сърцето топлата надежда,
която отвъд ями го отвежда,
както пчелите полските цветя.
И както утрото червено хоризонта,
и както бризът сините вълни,
както усоят гъстите гори,
както душата чистата природа...

Повярвай, че и аз те тъй обичам,
с теб смея се и уж се чувствам жива,
но зная, че въобще не съм щастлива...

Не е любов! Поне не ми прилича...