Обичам твоите коси
нощем в тъмното когато
по вълните в техните къдри
зайчетата лунни бягат.
Обичам твоите ръце
най-нежно галещите на земята
с пръстчетата си изпреждат те
върху листа аромата на цветята.
Обичам устните ти жарки
малиновия гланц от тях да пия
и между двете ухаещи шишарки
на топчица блаженно да се свия.
Обичам те когато си до мен
сластно с устни тялото ти вая
и до забрава пълна нощ и ден
пръстчетата мои с тебе си играят.
Обичам те когато няма те до мен
С духът си нощем в стих те вграждам
с куп лъчи посрещам идващият ден
С мисълта за теб в него се прераждам!
24. 06. 2017 г.
© Todor Nikolov Всички права запазени