Виждам бъдещето в пъстрия ти ирис,
събрал във цвета си земя и море.
Със тебе съм утро, надежда и изгрев,
и диша в сърцето ефирен копнеж.
Гръд до гръд и създаваме дом.
Строим си олтар под небесното царство.
От нежност и грижа изграждам подслон.
За нашата обич Вселената тясна е.
Ще летя с дихание на пламенна любов,
дори, когато отредено е да е последно.
Обичам те до края на моя живот,
а след това и цяла вечност.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени