Позволи ми да остана тук, при теб, щом вън се стъмни,
да се сгуша като птица в твойта гръд така небрежно.
И с целувки да те будя всеки път, когато съмне,
позволи ми да превърна всичко в нас в море от нежност.
Позволи ми да запалвам винаги за теб звездите,
страховете ти да гоня, щом те галя с топла длан.
Позволи ми да направя наша стълба към мечтите,
позволи да те обичам, както мога, както знам.
p.s.Посвещавам го на Д.Б.
© Даниел Стоянов Всички права запазени