21.11.2006 г., 9:23 ч.

Обичам те! 

  Поезия
1146 0 0
Стена всяка нощ
и си мисля за теб,
само за теб.
Как ме целуваше,
колко искренно ме прегръщаше
и как ми казваше ОБИЧАМ ТЕ.

А сега какво - лъжеш ме така,
както не си лъгал никоя друга...
Казваш ми пак обичам те,
но не ... !
Ти желаеш само да спечелиш сърцето ми,
а ме нараняваш.

И аз да се мъча. Да бягам от самата мен.
Да бягам от всичко твое.
Но защо? Нужно ли е?!
Нужно ли е да ме нараняваш
със всички твои заучени фрази,
изпипани по най-добрия начин?

Обичам те, но до кога?!
Аз мога да ти отговоря...
Докато претръпна и не усещам
даже, че дишам!

© Величка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??