Приятно е
когато бавно ме галиш…
Макар понякога
да бушуваш
и яростно, и болезнено
да ме целуваш,
аз винаги те
приемам.
Докоснеш ли ме,
щастлив в мен
замираш,
знам.
Без теб –
и нежен,
и бурен,
каква бих била?
Самотна,
суха
(но все)
скала!
Обичам те
такъв, какъвто си,
мой Океане!
© Ласка Александрова Всички права запазени