на С...
В началото не бе така,
харесвах те единствено!
Но после нещо стана:
обичах теб единствена!
Едва ли нявга ще ти кажа.
Едва ли даже ще ти покажа.
Едва ли някому аз ще разкажа,
че толкова обичам те ужасно.
Мечтая си да бъдеме сами,
да ходим боси аз и ти
по брега на острови самотни
как искам да се сбъдват и мечти...
По дяволите колко те обичам!
Защо ги има всички тез прегради
които спират ме да кажа
Обичам те ужасно С...?
Никога така не съм обичал.
Ти си първото момиче.
Най единствено! И помни, че:
Обичам те ужасно!
От едно момче!
28 Април 2003
Това е първото стихотворение, което съм писал за определен човек. То е за едно момиче, което никога няма да забравя, и което обичам от 2-3 години, но още не съм й казал поради определени обстоятелства! Ако някой го интересува какви са те, да ме попита.
© Борис Алексиев Всички права запазени