Обичана
Не знам да чета по звездите,
но знам, че ме гледат отгоре
на мъртвите мои роднини очите.
Не знам как се влиза в душите,
но вярвам, че пътища има без име
и винаги портите райски настигат -
не може да сбъркам, пчела ще ме води
и Цербер ще бъде в петите ми верен.
Сред мак и божури, и люляков мирис
пътуваме сенки и хора към себе си:
Амур ще се крие, стрели ще политат ...