Тук няма чадъри срещу мойте потопи.

Тук няма  чадъри и трябва да свикна

да бъда нечута и  затова тръгвам нагоре,

закъдето няма ръце за повдигане.

Тук няма и белег от божията милост.

Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,

Ной е прегризал въжето за истини

и е оставил по лицата ни дяволски белези.

И ужким сме хора, а само наполовина -

наполовина плачем и се смеем, и обичаме.

И когато  клетвата ноева отмине,

научи ни, Господи, научи ни

на обичане.