Не говори. И не защото
нещо в мене може да ме е заболяло
или защото става ми по-самотно,
а просто защото слушам те вяло.
А слушах те със цялата душа!
Преливах се в очите ти, когато
чертаеше ми карми и ни наричаше „съдба”.
И казваше как би ме обичал необятно.
Да бе обичал! Не е любов,
когато е заклещено в предположения.
И не е защото за мен не си бил готов.
Ти толкова си можеш по рождение.
Обичаш на безопасни брегове
и се оправдаваш как в живота е твърде сложно.
А любовта няма какво да я спре
и не се съчетава с думата „невъзможност”.
Да беше смел,  да беше рискувал,
да беше пропаднал, но да беше ми дал
поне малко от туй, което на думи жадуваш.
И поне за секунда щеше да си живял.
А аз съм жива. По-жива от всичко.
Преобръщам, раздирам, преследвам, изгарям
и се прераждам, за да съм за секунда обичана.
Но при души неживели не се преповтарям.

29.07.2012г.
гр. Сопот