Имаше ме, в ръба на пустотата
в живот навярно бягащ от душата ми,
в тъмното треперих неосъзнато
и търсих път, да осветля съдбата си!
Навярно търсих другото си Аз
в скритите си тайни на сърцето,
и сенчестото ми разказване
отвори път и истини в лицето ти!
Внезапно тъмнината се разпръсна
от светкавица далече от небесното,
проблесна лъч, събра ни изведнъж -
С Любов, да продължим през вечното! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация