29.01.2006 г., 20:56 ч.

Обичта е странно чувство 

  Поезия
865 0 4


Обичта е странно чувство.
Ту топла и спокойна,
ту жегава и страстна,
тя настига ни
и просва на земята,
като лавина снежна
ни премята...

Но идва време
и всичко пак утихва.
Тя разстила се спокойно
и умира...


Минава времето
и носим се в простора,
Като снежинки
в тиха зимна вечер...
Изпадаме
в бездната на мрака
И сливаме душите
си в Една...


Но ето,
идва пролетта
и превръщаме се
във роса
по тънките,
зелени стъбалца...

От изток
идва утринта,
Слънчице засмяно
облива ни
със топлина,
отново носим се
над света,
бели облаци
на любовта...


И така до края на света...

                   07.12.97/2006г.

© Атанас Коев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта е изгаряща обич...
    Любовта е тръпнещо силна...
    Любовта е частица божествена...
    ...
    ...
  • И на мен ми хареса!
    Да и аз съм на мнение ,че любовта не умира,но ти пишеш за обичта.Аз донякъде разграничавам любов и обич.Не зная защо.
  • Когато си го чела, не е било цялото
    ...вече Е!
  • супер е!
    само,че ..........любовта не умира,тя просто затихваза да имаме време да си поемем дъх
Предложения
: ??:??