нещо вътре в мен умира,
щом в думите твои огледам се
и да дишам, ето, често спирам,
и рядко вече намирам се
опитах се да те препиша от частта онази,
където в мене се загуби безвъзвратно;
ала открих от тебе само чужди фрази,
макар че чувала те бях стократно
кънти в ума ми нечий глас
и сгъва ме на кратки болки,
в които бавно се загубих аз-
в гонещите,
търсещите
обиколки
© Пламена Недялкова Всички права запазени