24.11.2006 г., 9:30 ч.

Облаци се гонят на разсъмване 

  Поезия
553 0 8


Облаци се гонят на разсъмване,
по залез плачат ветрове.
Обичам те, с живота си,
съдба си ми по дланите!
Далечни сиви кръстопътища,
са нашите волни брегове.
Във утрото аз съм изгревът,
по залез ти си във сърцето ми.
И все така животът ни,
преплита се в  очакване.
И  е красива любовта ни.
Танцуват белите снежинки,
с листата есенни обречени...
Намират се душите ни...
в очакващите свои пролети.


 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??