Облаците предвещават, ще вали
и нямам нужда от прогноза,
за да видя, че започва да гърми
в душата ми поезия и проза.
Стих в писмо и самота
извайват думи за раздяла,
а между редовете тлее любовта,
болките ми разгадала.
Държи ръката ми и при това
думи трие, съкращава.
Остана само: Липсваш ми, сега!
Няма никога да те забравя!
© Росица Димова Всички права запазени