Отстъпвам те на другото си тяло,
в което се срамувах да мечтая.
По тънките си вени те изтласквам
нагоре до безлунната ми стая.
Обичах те в хотела. А в метрото
се плъзвам по извивките фатални
на жажди плътноусти, от които
настръхва в тебе в утринта опална.
Умишлено се смесвам с тях. За вечност.
В цветчетата им аз ще съм росата.
Глухарчето когато е готово
от дъх полита смело над земята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация