Облак с тъга

14.11.2006 г., 15:55 ч.

Поезия

735 0 0

Къде да те диря
сред толкова мъгли?
С какво да те търся
сред фалш и сълзи?
Любовта ми се стича
като дъждовна вина,
по напуканата повърхност
на дивите ни сърца.
А знаеш ли с колко въпроси
е пълна моята душа?
Към теб,към простора,
дори към моята слепота?
Защо не прогледнах навреме
истината и дъжда,
който мен посипа
с искреност и тъга?
Но нима не заслужих
да се бориш докрай,
дори с моята глупост
и гордост в оня рай?
Или нямаше сили
да видиш на мига,
че ти ме привличаш
и влечеш към пропастта?
На сладко-горчивата болка,
родила се в облак тъга.
Изсипала се върху нас греховно,
изчиствайки сълзите на любовта.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.