Миранда (Виктория Тасева)
165 619
22.12.2017 г., 22:44 ч.

Обрати 

  Поезия » Любовна
429 1 4

Ту с теб се извисявам,
перце в небесния простор
ту ниско долу съзерцавам,
заключена в коптор.

 

На думи ме издигаш,
фриволна, аз усещам лекота,
ти без усилия това постигаш,
отрязал си и моите крила.

 

Ту в мене предизвикваш
по малко болка, страх,
ту после се насилваш
да криеш своя гняв.

 

Ту първо ме привличаш
на думи колко си велик,
а после се събличаш
и ставаш кротък, мълчалив.

 

Ту спадове, ту със обрати
беляза моята съдба,
държанка или пък жена ти
каква съм ти сега?

© Виктория Тасева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Весела Коледа на всички! Поздрави!
  • Животът е низ
    от обрати
    стегни му юздите
    той да сънува нощем
    рогати.
  • Животът не винаги е онова, което сме искали. Но какво ще ни се случва, зависи от взетото от нас решение, на всеки един кръстопът. Весели празници, Вики!
  • Ще трябва тя да реши каква е. Дали изобщо иска да му е някаква. Хубаво си го написала, Вики!
Предложения
: ??:??