16.06.2006 г., 16:38 ч.

+Обречена+ 

  Поезия
1862 0 9

Обречена


Искам да крещя, защото ме боли,

но безмълвна съм, за да не ви събудя,

искам да излея всичките сълзи,

но страхувам се да не ви  удавя.

 

Гледам слънцето с тъга,

то грее… а в мене само студ,

протягам на вятъра ръка,

да ме полюлее в своя топъл скут.

 

Политам към небето устремена,

да докосна някой облак син,

но грохот… писък… и съм пронизана,

от мълния превърнах се в дим.

 

Подправям фалшивата усмивка,

а в мен бездна от тъга,

пред другите трябва да съм щастливка,

пред себе си… една обречена душа.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??