7.07.2009 г., 16:51 ч.

Обречена 

  Поезия » Любовна
666 0 0
Сякаш затвориха ме в манастир.
Обрекоха ме на болка, тишина и на страдание.
По цели дни и нощи съм сама
със своите мисли, чувства и фалшиво покаяние.
Не мога да се боря вече,
усещам болката в тази стая,
но ти си знам, далеч си вече
и дори пред теб не мога веч' да се покая.
Сама между тези четири стени,
сама останала и наранена.
Без глас, без плач, без воля.
Сама - печална и сломена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Предложения
: ??:??