vanila_n (Виолета)
51 1272
11.07.2007 г., 14:30 ч.

Обречена 

  Поезия » Любовна
615 0 4

15.03.1999



Живея с болката, с тъгата,

с мъката, с празнотата.

С любовта ми до безкрай дълбока

и съдба безмилостно жестока.


Защо обичам те, не зная.

Сега, когато теб те няма.

Да те намразя все мечтая,

или поне да те забравя.


Какъв е смисълът да чакам

и неусетно времето да си лети.

Какъв е смисълът да плача -

не ще се трогнеш от сълзи.


Че те обичам ти прекрасно знаеш.

Наясно си, че ме боли.

Ала и на колене пред тебе да застана,

пак безразличен ще останеш ти.


Твърде много време мина.

А как надявах се преди,

че само, само след година

любовта ще се стопи.


Но годината отмина,

а споменът, уви, седи.

И любовта ми все тъй силно

продължава да пламти.

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??