13.06.2007 г., 0:55 ч.
Обречена да бъда силна
От небето падат ангели, крещейки, се сбогуват с небесата.
И леят кървави сълзи, и страдат, и се молят.
За милост молят, тъй, както моля аз.
И плача с кървави сълзи, и страдам, и изгарям.
Изгарям аз от мъка, от болка и от самота.
Не искам като тях да падам в пропастта.
Но сред море от хора съм сама, обречена да бъда силна...
И леят кървави сълзи, и страдат, и се молят.
За милост молят, тъй, както моля аз.
И плача с кървави сълзи, и страдам, и изгарям.
Изгарям аз от мъка, от болка и от самота.
Не искам като тях да падам в пропастта.
Но сред море от хора съм сама, обречена да бъда силна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентина Атанасова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
