Обичам те и аз! А е безумно,
но в погледа сърцето ми говори...
От всичките любови най си трудна,
защото си обречена- в зародиш!
И всяка нощ те имам във съня си,
а, вярвай, след това така се мразя -
със часове измъчвам съвестта си,
в стремежа си достойнство да запазя...
Не ме притискай с думите си влюбени
и не докосвай трепетно ръцете ми!
Защото - само миг... и съм изгубена -
послушам ли копнежа на сърцето си!...
А как ще издържа - сама не зная!
Но знам - в живота си не съм предателка -
началото ни с теб е всъщност... края,
че ти си мъж на моята приятелка!
© Мариела Челебиева Всички права запазени