MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
3.03.2019 г., 23:45 ч.

Обреченост 

  Поезия
562 2 5


Аз останах тук, за да те обичам, 
да преживявам  трудностите с теб! 
Получавам от това, че давам, 
трудността е друга свобода. 
 
Губих се, но те откривах, 
пътят води винаги към теб, 
познаваш ме преди да съществувам
преди да знам, че съм обречена на теб. 

 

Покълнах в твоите усои, от семена разхвърляни на кръстопът. Стъпквани 
и мачкани в борби за място свое, 
отстояли се в устойчив бавночезнещ вид. 

 

Само тук водата, въздухът и хлябът
са ми сладки, споделили сме едно небе. 
Делили сме една и съща участ, 
и носим еднакво тежък ген. 

 

Отктрих се тук и съм неделима част от теб 
ще подхраня хумуса ти с пепелта ми, 
за да изникнат други семена
обречени да те обичат.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Единствено от собственото усещане за принадлежност към земята, на която живея се роди това. Пълно е с красиви места по света, където се живее лесно. За мен ценно е това, което трудно се получава. Благодаря, че замисляш в дълбочина и задаваш хубави въпроси, Meteor!
  • Красиво и споделено небе ти желая, Feel!
  • Благодаря, Роси! Това е обичта към мястото, на което съм обречена и не мога да напусна.
  • Да, това е обричане! Красиво, вълнуващо, силно!
  • Много драматично,чак трагично!
Предложения
: ??:??