Акростих
Очите ми - без острови. Отново...
Брегът в безименни бои бездейства.
Река ли съм - в руини да се ровя -
Единствено елмазена на есен...
Човек съм. С чувства чакани - чистилище -
Екрани на ехидно електричество.
Но някак си , набързо, в нощи ничии
Очи се овъглиха от... отричане!
Смутиха собствените сили - свърши се!
Това ли бе тоталното ми търсене?