4.05.2006 г., 15:01 ч.

Обреченост 

  Поезия
625 0 1




За всички те са странни, неразбрани,
поглеждат ги и тихо казват само
"Какво ли се опитват да забравят?"
и отминават с безразличие голямо.

Обичат това, което във вените им се разлива.
Мигове с бяла отрова.
И смърт в плътта си пак забиват-
вземат поредната си доза.
 
Забивайки във вените отрова
усещат че още дишат и живеят.
Сърцата им отмерват поредната доза
и се питат дали ще оцелеят.

В живота смисъл не намират
и само с болката живеят.
В телата си енергия вливат
и вярват само в нея.

Живеят в измислени светове,
със своя бял приятел се сливат.
Не вярват в дяволи и богове
и в прегръдките му завинаги заспиват.

Какви ли грешки плащат
на такава висока цена?
Раните им трудно ще зарастнат,
а са само едни трудни деца.

За какво са наказани,
кой Бог ги осъди?
Старите въпроси са отново зададени
дано и отговорите дадени бъдат.

Това чувстват вашите деца-
несигурност, ранимост, отчаяние.
Подайте им отворена ръка
и не съдете наркоманите!

Те нямат мечти, надежди и чувства,
животът им е непрекъсната борба.
И в съзнанието им се блъска
единствено въпросът "До кога?".

© Малена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??