Slaveya (Славка)
116 874
11.03.2009 г., 18:40 ч.

Обреченост 

  Поезия » Бели стихове
454 0 3

В тъмната стая
         грях извършен,
         неразкрита вина,
         дълги нощи
         мисли обсебени,
         вик за прошка…
         В края на нощното
         любовта
         чака
         своята цялост…

         Поглед реещ,
         красив силует,
         бягащи сенки,
         търсена същност,
         вик за нежност,
         скрит амулет,
         две сърца
         в надпревара
         за щастие…

         В библиотеката прашна,
         овехтялата книга
         е затворила
         своите страници,
         от рисуваната ваза
         червените рози
         всмукват живот,
         заедно с
         бодлите непробождащи…

         Извън
         тъмната стая
         светъл денят
         пише
         красива мелодия,
         не изпята,
         но обречена
         от това
         замечтано лице,
         търсещо
         своята цялост!

 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??