valqka (Валентин Василев)
515 2124
7.07.2019 г., 22:47 ч.

Обричане 

  Поезия
298 1 1

 

 

 

 

Не те изплаках,
не можах,
в душата ми напряко
заседна като грях.
Не те опазих, 
не можах,
Животът ни прегази,
аз Бог не бях ...
Обвинявам се сега,
сломен
и рачешки пълзя
в самотния си ден,
назад, назад, назад,
където остана всичко,
там, в лудия ни свят,
когато наивно се обричахме -
докато смъртта ни раздели ...
/Боже мой, помилуй/ ...
и ето, 
чакам свойта гилотина,
пак да съм до теб, завинаги ...!

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??