Ти си последното нещо, което ще обичам,
ти си първото нещо, което ненавиждам.
Една окова се скъса,
а друго ме окова,
задето те искам аз.
Все едно слънце не съм виждал,
сякаш вода не съм пил…
без теб.
Трябва ли да викам за помощ.
Деликатните цветя растели в калта,
там те намерих
и не желая аз да те измъкна,
да не си отидеш ти…
та и с бодли да не се сдобиеш.
© Петър Петров Всички права запазени